Роза Дамасцена

„Било преди 400 години. Тя цъфтяла в градините на богат търговец в Дамаск. Всяка сутрин прекрасната му дъщеря отивала в градината и с целувки събуждала пъпките. Така им поверявала своите момински копнежи…

Веднъж с един керван на баща й пристигнал момък. Бил от далечните северни планини. Със своята сила и храброст той закрилял кервана от опасните бродове и пустини. Косите му имали цвета на узрели житни ниви, а очите-цвета на  планински езера. Когато го зърнала, девойката усетила, че това е момъка от от мечтите и сънищата й … 

Търговецът го наградил богато, но най-скъпият подарък получил от дъщеря му. В ранното утро на неговото тръгване, тя му подала стръкче  с напъпила роза, целунала го и му казала: „Не  мога да дойда, но с целувка ти поверявам моята любов. Всяка пролет тази роза ще цъфти за тебе и за всички, които копнеят един за друг.”

Момъкът взел розата и я скрил до сърцето си. В своята родина я засадил в Казанлъшката долина. Всеки ден я поливал с любов… Тук тя намерила закилата на две планини и вода от бистрите планински потоци. Всяка пролет розата се обсипвала с пъпки. Скоро изпълнила цялата долина с красотата и аромата си и дала името й – Казаллъшка Розова долина. Тук тя избрала за своя цъфтеж най-хубавите дни от годината – май-юни. От деня избрала утринните часове. Далеч от сухите повеи на пустинята, под ласката на българската пролет и свежия лъх на долината, тя заухала по-хубаво от всякога. Нарекли я царицата на цветята – Царица Роза.”

Рози от древността

От древни времена Розата е символ на любовта и красотата. Много легенди от гръцката и Римската митология са свързани с нея. Древни източници  сочат за използването на благовонни масла и води още от древните гърци и римските благородници. Древните гърци според Аристотел (384 – 322г.пр.н.е) получавали розово масло и правели най-хубавите парфюми парфюми, чиито състав е сходен със съвременните – мускус, жасмин, розово масло и др. Както при гърците, така и при римляните розата е най-почитаното цвете и се е използвало за украса, веселия тържества. 

Сведения за отглеждането на рози по нашите земи черпим от Плиний Стари (24-79 г. от н.е.) , който пише, че в Тркийските провинции на Римската империя траките отглеждат 12 вида рози, един от които е известен като „Тракийска роза”.

Като начало на проникването на маслодайната роза от Близкия и Средния Исток в Европа можем да посочим 13 в. През 1270 г. , по време на кръстоносните походи граф Брюйе пренася Роза Дамасцена (Rosa Damascena Mill) от околностите на град Дамаск (Сирия) във Франция. От там идва и наименованието й Дамаска роза. 

Тази същата роза, пренесена от османските турци около 1670 год. (около 17в.), намира най-подходящи условия за развитие в Подбалканските долини на България, област, която по-късно е наречена Розовата долина. Благодарение на специфичните природо–географски условия- подходяща температура, висока влажност, песъчлива почва, както и закрилата на Балкана от силните студени северни ветрове се оказва най-подходящото място за нейното развитие. 

В продължение на няколко столетия, на местна почва е култивиран  нов сорт маслодайна роза, наречен Казанлъшка роза. Тази роза се използва за получаването на известното в цял свят българско розово масло и розарството става поминък за близо 200 000 жители от розопроизводителните райони на страната.

Опити за засаждане са направени през 1840 – 1890 г. и в други райони на страната (край гр. Елена, Трявна, Севлиево, Дупнишко, Врачанско). Но  неподходящите климатични условия, както и липсата на квалифицирана работна ръка затруднява и ускъпява производството, така че през 20-те години на миналия век, над 80% от розовото масло се произвежда в Розовата долина.

Българската роза днес

В България има 1 300 хектара розови насаждения, повечето от които в Розовата долина. Почвите в този район са дъблоки и водопропускливи – чернозем, алувилано-ливадни, с достатъчно хумус. Климатът в Розовата долина е преходен между умерено-континентален и преходно-континентален. Дъждовните дни са много и това удължава периода на цъфтене, потиска изпаряването на маслото, като в същото време увеличава добива на масло и подобрява неговото качество. Oтсъствието на интезивно слънцегреене предотвратява нежелателното освобождаване на летливите ароматни съставки от цветовете. Восъчният пласт е тънък, но растението не се стреми да го направи по-плътен, за да се защити от силните слънчеви лъчи. Това обяснява по-ниското съдържание на стеароптен в българското розово масло. 

Пъпките започват да се формират през март,  развиват се през април и обикновено започват да се отварят около 10-15 май. Цъфтят от средата на май до средата на юни. Брането се извършва на ръка и започва в 5 сутринта и трябва да се преустанови преди 10, освен ако денят не е облачен. След изгрев слънце съдържанието на етерични масла в цветовете спада до 30% поради изпарението. Розоберът продължава 20-25 дни. Един опитен розоберач може да събере до 50 кг на ден, от които се произвеждат около 10 мл ценно масло. Събраните цветове трябва да се обработят в рамките на 24 часа. След дестилацията цветът може да се използва като тор за розовите насаждения или за фураж.  

Добивът на свежи розови цветчета е между 100-800 кг на декар, а средния е 350-400 кг. Ако съдържането на есенция в цветчетата е 0.04-0.05%, добивът на етерично масло от декар е 80-100 грама на декар, но с новите сортове и оптимални условия, цифрата може да скочи до 140 грама на декар.

Розопроизводство

В непосредствена близост до Комплекса, в подножието на Стара планина, се намира около 120 дка розов масив, собственост на фирмата. Всеки посетител може да влезе в градината и да се наслади на приятния аромат на розите.

Характерно за роза Дамасцена е, че тя започва да цъфти и дава максимално количество розов цвят едва след третата си година. Нейните цветове цъфтят само за около 20-30 дни в годината – от средата на май до средата на юни. 

Друга важна особеност е, че брането на цвета се извършва рано сутринта между 5 и 10 часа. Набраният след 10 часа цвят е с по-малко съдържание на розово масло. Брането на розите се извършва много внимателно и е изцяло ръчно, което оскъпява цената на розовото масло. 

За  1 кг масло са необходими 1 000 000 розови цветчета. В един кг цвят има около 340 розови цветчета, а един човек набира средно на ден около 10 000 цветчета. 

Розовият цвят се събира в полиетиленови чували, които се завързват в горния край за да се спре притока на кислород (влошава качеството на маслото, тъй като се загрява от аеробното дишане на цвета и желаните съставки на маслото се трансформират в нежелани). Така цвета се транспортира до преработващата дестилерия. Набрания на полето цвят трябва да се преработи не по-късно от 24 часа.

Розовите храсти, които се отглегдат в момента в България са получени в следствие на дългогодишни проучвания и селектиране в Института по розата в Казанлък.