Монументалното изкуство в комплекс „Дамасцена“

След като научихме повече за цар Севт III и неговата съпруга царица Береника, чиито статуи ви приветстваха на входа на комплекс „Дамасцена“, нека видим статуите на Алеко Константинов и Бай Ганьо

В комплекс „Дамасцена“ отдаваме почит и на Алеко Константинов, известен с прозвището си Щастливеца. Той е един от най-значимите български писатели, изявен общественик и юрист. Неговите оригинални творби описват добре следосвобожденската действителност в България. Известно е, че по време на адвокатската си практика неведнъж защитава българи, които не могат да си позволят хонорарите на известни софийски адвокати. Алеко Константинов е основател на организираното туристическо движение в България с изкачването на Черни връх на 27 август 1894 година. Създава Първото туристическо дружество в България – Клуб на българските туристи. Щастливеца обича да пътешества и посещава различни части на света. По време на пътуванията си търси добрите примери, за да ги приложи у дома.

“Че съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие.“

                                                                                                                                           Из фейлетона “Страст”

Точно насреща, под зоркия поглед на своя автор Алеко Константинов, е поседнал известният литературен герой, търговецът на розово масло, Бай Ганьо.

„Кой не знае Бай Ганьо и кой не е чувал за него?“  Тук ще се насладите на невероятните художествени шедьоври и ще се посмеете с незабравимите фрази, изречени в литературното произведение на Алеко Константинов –  „Бай Ганьо“.

Скулптурна композиция „Орфей на кръста“

Още щом пристигнете на паркинга на комплекс „Дамасцена“ вниманието ви се приковава от внушителна скулптурна композиция. 

В централната фигура ще разпознаете най-великия син на древна Тракия, певец, мъдрец и цар-жрец – Орфей. Следва да отбележим, че Орфей учи в храмовете за посвещение в Египет и завръщайки се оттам той дава нова сила на Слънчевото слово на Аполон. Той свещенодейства в най-древното светилище на траките, в планината Родопа, счита се че това е свещения храм на Дионис в Перперикон.

Част от пътешествията на Орфей са описани в Аргонавтика, където той е един от героите в похода на Аргонавтите, извършен преди Троянската война. 

С неговото име се свързва зараждането на Тракийския Орфизъм и влиянието му върху средиземноморския Свят. Освен че е посветен в Египетските мистерии, той е и създател на учението за безсмъртието на душата. В основата на Орфическите Мистерии стои идеята постепенно да се откъснем от титаничната си част – материалната, за да влезем в контакт с нашата истинска, същност – духовната. 

На Орфей се приписват множество полубожествени качества. Според легендите, пред неговата музика са се прекланяли дори и дивите зверове. Тя можела да вдъхне живот и на мъртвите. 

Всеки посетител може да види, как самозабравили се духовници се канят да разпънат Орфей, така както са разпънали Христос. 

Отнемат арфата му, само за да я заменят с трънения венец – акт толкова жесток, че дори и дивите животни побягват ужасени. 

Ключово значение в цялостната композиция има един малко известен артефакт – плоча на Орфей. 

На плочата е изобразен Орфей, разпънат на кръст, а аналогията с разпъването на Христос е смайваща. 

Още по-интригуващ е фактът, че плочата е датирана 2 000 години преди Христа.