Тракийски културен център

Строежът на Тракийския културен център на територията на Етнографския комплекс е замислен преди повече от 15 години (2007) .

Строителните дейности започнаха през лятото на 2017г. и отнеха две години, за да бъде завършена сградата. 

Съоръжението е вдъхновено от големият царски дворец на Севт III, който е напълно проучен при разкопките на гр. Севтополис през 1948г.

Тракийският културен център се отличава със своята архитектура. Погледнато отгоре, от птичи поглед, съоръжението пресъздава идеята за кошница, пълна с благоуханни рози. Можете да я видите добре и от втория етаж на Тракийския културен център. 

Интериорът, от своя страна, ви потапя в древността. Чрез него имаме за цел да ви припомним величието, ненадминатото майсторство, високата култура, традициите и философията на нашите предци. 

Атракцията има за цел, от една страна, да защити теорията за българската история от преди 680 г. и от друга, да се превърне в основна сцена на културния живот в Долината на розите и на Тракийските царе. 

Още на самия вход на Тракийския културен център ще откриете свещения символ  II , върху т. нар. Розета от Плиска. Розетата е открита по земите на Варненската цивилизация, призната от учените по цял свят за най-старата цивилизация в Европа – 4800г. пр. Хр. Тя не принадлежи на късните български племена, а има много по-древни корени. До ден днешен розетата има специално значение за всеки един българин. 

Розетата представлява руническа система, състояща се от 3 руни:  (иса),  (алгиз), I (иса). 

I (иса) означава пълна защита;   (алгиз) е човекът, насочил ръце и глава нагоре. Рунограмата означава призив за защита и безкрайна благословия към Върховната, Божествена сила. 

Рунограмата е изобразена и върху стената в централното фоайе  на Тракийския културен център.

„Град Севтополис“ и „ Град Кабиле“, автор: Адриан Бекяров

Във фоайето можете да видите също художествени шедьоври, изобразяващи древните тракийски градове Севтополис, който днес се намира под водите на язовир „Копринка“ и е бил столица на Одриското царство, и Кабиле – главен център на Одриското царство и град с особено значение за Югоизточна Тракия през втората половина на I хил. пр. Хр. Повече за град Севтополис можете да прочетете в секцията Статуите на цар Севт III и неговата съпруга царица Береника. 

 „Орфей извежда Евридика от подземния свят”, автор: Жан-Батист Камил Коро (1861)

Поставяйки културата на траките на централно място в нашия Тракийски културен център, не можем да не обърнем внимание на легендарна личност каквато е Орфей. Той създава Орфическите мистерии и тайнства в ранните предхристиянски храмови служения, певец, познаващ тайните на звукоизвличането и на хармонията с Великия Космичен ритъм. Тракийският епос разказва за Орфей, който само с Гласа и с музиката си подчинява живата, а даже и неживата природа, видимите и невидимите сили. 

Легендата разказва, че Орфей слиза в подземното царство на Хадес, за да търси своята Евридика, тъй като тя е ухапана от змия и трябва да умре. Тук всъщност се ражда идеята за отвеждането на душата от Хадес. Евридика е алегория за неговата душа. 

Орфей трябва да слезе в това царство, да измоли нейното освобождаване и да я изведе в царството на Слънцето – на Земята. Орфей, със своята обаятелност, със своята красива песен, склонява Персефона и Хадес да освободят Евридика. Но те му поставят условия. Първо, че ще бъдат предвождани от Хермес (вестителят на боговете). Хермес трябваше да води, след него да върви Орфей и след тях Евридика. Второто условие е Орфей да не се обръща назад. Крачка преди да излязат в царството на Слънцето, на Земята, той чува някакъв тропот, нещо чука зад него – съмнението, мисълта…  Орфей не спазва обещанието си поради съмнение, поради несигурност, дори поради прекалена обич.

Идеята за съмнението съществува през всички времена. Съмнението е най-опасното нещо за вярата. Идеята за съмнението! Не се обръщай назад, когато искаш своята Евридика, махни мислите, махни страха си – знай, че ще я изведеш! 

Богатата култура на предците ни е пресъздадена и чрез уникалните фрески и различните фрагменти от тракийски могили, намиращи се на територията на България – Александровска могила, Свещарска могила, Казанлъшка могила и Оструша, край гр. Шипка. Това богато културно наследство ни дава възможност по-добре да разберем подробности за живота, обичаите, традициите и ритуалите, които траките са спазвали и изпълнявали. 

Централно място за траките заема култът към Слънцето, син на богинята майка. То е източник на живот, сила и светлина. Съчетава в себе си божественото и мистичното начало. Соларните символи днес можем да открием вплетени в българската шевица. 

Такъв един символ е и „Розетата от Плиска“, чиято връзка с по-древните народи по нашите земи предстои да се докаже.

Фреските и символите, които ще откриете по стените на Тракийския културен център, още веднъж доказват колко древен народ сме ние българите и как през вековете е съхранена историята, за да достигне до нас и да ни вдъхнови…

КОПИЕ НА ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ В „ДАМАСЦЕНА“

Във фоайето на Тракийския културен център ще видите копие на Панагюрското златно съкровище, открито съвсем случайно през далечната 1949 г. от трима братя край гр. Панагюрище.Смята се, че съкровището е притежавано от тракийския цар Севт III, а датировката му е от края на IV век и началото на III век преди новата ера.

Съкровището се състои от девет златни предмета, най-големият от който е амфора-ритон с тегло приблизително 1,7 кг. Счита се, че съкровището е използвано за древни тракийски ритуали и обичаи.

Панагюрското златно съкровище представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика – безценен, високохудожествен и уникален свидетел на древността, с изключително значение за изучаването на траките и техния начин на живот.